Нора Стоичкова

Има разлика за какво употребяваме секса ние, хората от белия свят и мъжете от африканското племе уалибри, например. Които обичайно се потупват при среща по пенисите си, вместо да се ръкуватпри среща с познати. Защото този жест има дълбок смисъл, много по-близък до истинския замисъл на природата. Транскрибиран на български език, той би могъл да означава: „О, как е малкият? Ама, че е здрав! Значи си добре!”

Така си е. Болни хора любов не правят.

Сред животинския свят сексът е свързан единствено и само с възпроизводството. С математически пренебрежимо малко изключения. Защото почти на никое животно или влечуго, освен при някои склонни към хомосексуализъм хамстери и пуяци, и през ум не му минава да пилеят безценната си жизнена енергия в безплодни връзки. Само на нас и на шимпанзетата от вида бонобо ни минава през ум, че кефът може да означава също пари, банани, завидно социално положение - я министър, я депутат.

Имуществените декларации на днешните управляващи най-безпардонно подкрепят това твърдение.

Току що споменах, че освен при хората, единствено при шимпанзетата бонобо съществува „секс по политически причини”. Екипът на Кристина Гомес от института по еволюционна антропология “Макс Планк” в Лайпциг установи, че женските шимпанзета правят секс по-често с мъжкари, които са склонни да поделят месото си с тях. Така щедрите животни се радват на женски ласки два пъти по-често, отколкото скъперниците. Връзката е трайна - мъжките дават храна на женските и когато не са разгонени, а секс получават само в плодовитите им периоди. Месото е важно за шимпанзетата, защото е богато на протеини. Тъй като женските обикновено не ловуват, те трудно се снабдяват сами с ценния продукт.

Хипотезата “месо срещу секс” е предлагана и преди за обяснение защо мъжките шимпанзета поделят плячката си, но специалистите са мислели, че размяната и услугата са непосредствено една след друга.

Според учените разкрепостеното поведение на тия най-близки родственици на човека – почти 98% съвпадение на гените обаче, не означава, че те се размножават по-бързо и качествено от останалите шимпанзета. Не. Даже са вид, който се среща само на единия бряг на река Конго и са застрашени от изчезване. Което е едно практическо доказателство, че политиката като житейски избор, може и да те доближи максимално до бананите, но на практика само влошава нещата от живота.

В едно от най-новите изследвания за сексуалната мотивация при човека изкара наяве уродливостта на нашите най-интимни мотиви. Според авторите на “Какво кара жените да правят секс” – тексаските психолози Санди Местън и Дейвид Бъс сред “истинските причини”, които тласкат жените към спалнята, страстта е на едно от последните места. Страстта и привличането са на последните позиции от 200 изследвани причини за секс. Ужасната новина: в ерата на най-яростната пропаганда на Н.В. Оргазма, удоволствието от телесния контакт е кът.

Според проучването 84% от дамите осъществяват сексуални контакти, за да си осигурят спокоен живот или за да накарат партньорите си да вършат домакинска работа. Сред Топ 10 на най-разпространените мотиви първите три места са окупирани от причини като: скука, досада и болки в главата. А пък една на всеки десет жени признава, че е имала сексуални контакти в знак на благодарност за получени подаръци или посещения в скъпи ресторанти. От друга страна, жените се обиждат, когато мъжете очакват, че като платят вечерята или им купят подарък, ще ги вкарат в леглото си.

Майтап! Това изследване като че ли е правено сред застаряващите българки, а не сред богатите мадами в Хюстън, Тексас. Че то останаха ли жени, които се засищат с една вечеря…

Оказва се обаче, че мъжете нямат проблем с мотивите на жените, стига в крайна сметка те да водят до леглото. Силният пол даже гарантира за лечебните свойства на секса. Което е истинската причина за появата на сексуалните митове, че любовта лекува акне, регулира цикъла, пази от болести, включително и от свински грип. На практика - любовта води до редица заболявания, три-четири от които са с летален изход.

Жените в състояние на депресия правят по-активно секс, отколкото в щастливите и спокойни моменти от живота си. Основна причина за това е чувството за безпокойство и несигурност. Жените, страдащи от лека или умерена депресия, правят с 1/3 по-често секс, независимо от наличието или липсата на постоянен партньор. Освен това те имат по-малко предразсъдъци, свързани с половия живот, и по-голям опит в сексуалната сфера.

Жените изобщо не се интересуват от секс. А от здравето – своето и на децата си, от сигурността и, разбира се, от пари. Всичко останало, което изричат жените на партньора си, е чиста политика. За жените сексът е на седмо място от приоритетите, показва изследването. Може би затова на първо място жените, участвали в изследването, сочат съня. След това е нивото на стрес, разпускането, здравословното хранене. Достатъчното пиене на вода също е далеч по-важно от секса за дамите. Дори фитнесът е преди секса. Единственото по-важно за жените от здравето е интелигентността.

И след всичко това вече е ясно защо раждаемостта сред „златния милиард” – онази част от човечеството, което разполага със световните блага, непрекъснато спада. Докато останалите 5 милиарда, които се съвокупляват, най-вече за да си осигурят потомство, вече имат биологично предимство. Един истински сериозен природен катаклизъм в Северното полукълбо, да речем - откъм някой по-голям вулкан в Исландия, и край с политическата и икономическата доминация на богатите, презадоволените и в крайна сметка – дълбоко нещастните човешки създания. Политиката наистина не е правилният житейски избор за постигане на благополучието. Напротив – вкарана в спалнята, тя се превръща в оръжие за масово унищожение на човешкия род.

——

* В европейските източници думата “секс” се появява за първи път през 1382 година.

След 20 години неуспешните социално-педагогически експерименти може би най-сетне са убедили нашето общество, че с подрастващите шега не бива. Най-малкото защото агресията и насилието сред младежите са взели застрашителни размери. Стреля се наред, а боят настава дори по най-дребен повод. Там където цъфти агресията, всъщност властва тревожността и страхът. Страхът от отхвърляне, изолация, от клеймото – аутсайдер, неудачник, което просто ни побърква. Страхът да изпаднем или да не бъдем допуснати до авансцена, където са ония, по-първите хора в държавата и които държат исото в хора…

Навремето дядо ми казвал за един близък роднина, че няма нищо страшно в това да остане без висше образование. Държавата имала нужда и от метачи, заключвал злобно старецът. Гадничката му забележка в крайна сметка принуди въпросния роднина да завърши криво-ляво Минно-геоложкия. Което съвсем не го превърна в градски първенец, нито дори в квартален такъв. Роднината се пенсионира в една близка мина и понастоящем продава вестници, за да оцелява. Сигурна съм, че е избрал точно този начин да изкарва пари, понеже обича да чете. Така и не разбрах какво всъщност очакваше дядо ми от него. Да стане космонавт или поне държавен глава, може би…

Всъщност свръхочакванията са тотален източник на масова тревожност и въздесъщият страх от отхвърляне сред децата и младежите. Наред с липсата на достатъчно родителска грижа това са факторите, които отключват гнева и агресията. Да се чуди човек - как може средният ти доход да е 200-300 евро, а социалните ти претенции да са като на най-пръв данъкоплатец. Нищо чудно, че вярата в екстрасенси и извънземни е особено силна именно у нас, където изобилства от непризнати гении.

Не е вярно, че тези нагласи са типично женски, защото само дамите вярвали на врачки и си поръчвали любовни магии. Познавам поне един кмет, поне един министър, поне един висш държавен чиновник, да не кажа полицай, които най-редовно се съветват с екстрасенси. Особено по избори.

Доста опасно занимание, защото тия, които си общуват с мъртвите или имат извънземни за компания, до един се водят на отчет в службите за сигурност. И най-безсрамно снасят компрометираща информация за клиентите си срещу допълнително заплащане. Липсата на определен социален ред, опит и знание за постигането на личните цели прави успеха имагинерна величина. Нещо като целувка от Светия дух. Нещо далечно и непостижимо за индивида, което обяснява донякъде ширещия се мързел и безхаберие. Както и вярата в свръхестествените явления, в екстрасенсите, в онази личност, която ни обещава да ни оправи в най-къс срок и да постигне вместо нас всичко в живота. А ние само да лежим и да лапаме, защото никой не се е погрижил да ни покаже как се живее и по друг начин.

И ако уцелиш да се родиш сред хора с подобни нагласи и идеи в живота, „тежкото детство” ти е в кърпа вързано. С този термин не се обозначава само физическият терор върху децата, но и психическият. Последният дава изключително грозни и опасни отклонения в детската душевност. В последния “ВИП брадър” станахме свидетели как перверзната и доминантна природа на една известна… майка я тласна към поведение на най-долнопробна сводница: да предлага на мъжете в къщата да опипат гърдите на дъщеря й, за да се убедят, че не са силиконови импланти. В ефир и пред очите на половин България. Горкото момиче.

Ами ония нравствени изроди, които карат невръстни дечица да просят. Пребиват ги, ако не носят достатъчно, че чак режат и по два пръста от ръчичките им, за да им е по-удобно да ни пребъркват в градския транспорт. Ще кажете, че в този случай нещата са отишли твърде далеч, защото наред с неглежирането на детската личност виктимизацията има и силна физическа болка. Наранената душа боли най-силно.

Звучи като клише, но „тежкото детство” е сложило отпечатък на повече от 90% от криминално проявените личности сред нас. Хора, които са подлагани на системно насилие вкъщи и на улицата, които са били поставени в изолация и поради това не са правилно социализирани. И от потенциално нормални личности са се превърнали в обществени врагове. Врагове най-вече на самите себе си.

Като при онзи сериен убиец от Перник, който обича да стреля от упор в главите на жените. И който споделя, че в детството му момчетата често го биели, а момичетата не го харесвали. И затова като малък искал да става мутра…

За съжаление цяло едно поколение момчета искат да са мутри или поне национални герои. Иначе момичетата няма да им пускат.

Сигурно подобен мотив е движил и оня мой съсед по вила в Троянския балкан, който застреля преди година човек в гърба с арбалет в центъра на София. Баща му го отърва от правосъдието с пари и връзки, пусна го да се разхожда на свобода в селото на едни хапчета само. А старците околовръст треперят кога ли някоя нощ ще забрави да си пие лекарствата и ще нахлуе в домовете им с насочен арбалет…

Срещу агресията има лек – страхът от навременно и справедливо наказание. И тотален обществен консенсус за спазване на обществените норми за сигурност и просперитет. Силна власт и ефективно правосъдие. За всички до един. Друго няма.

Хората се борят със страховете си, като най-често се правят, че не виждат онова, което ги плаши. Същият рефлекс ни кара да се плашим най-много от това, което не виждаме, но усещаме наоколо. Така например кремиковските пушеци са обичайна гледка за софиянци. Както отровните и видими газове, отделяни от градския транспорт. Но понеже хората не припадат от тях по спирките, столичани някак ги търпят. Дори когато РИОКОС се разтръби, че живеем в най-запрашеното място в цяла Европа. Което всъщност е изключително опасно за здравето.

Виж, ако добрият стар „Кремиковци” се трансформираше в проект за атомна централа - поне два милиона бесни граждани ще опищят орталъка и ще понесат на рогата си всичките държавни институции. Докато не си върнат добрите стари оранжеви пушеци на изток от София.

Радиацията е страшна за хората, защото е с изключително бърза поразяваща сила. Лек за нея не е открит. На всичко отгоре е и невидим убиец. Затова и всеки среден гражданин е подозрително настроен, когато му обясняват, че най-чисто се добива енергия в АЕЦ. От което се възползват нагло политиците и еколозите им, които все повече наподобяват не защитници на природата, а алчни лобисти.

Ветрогенератори убийци

Обективно погледнато, вятърните централи у нас могат да се изграждат на 3,3 % от територията: планински върхове и била над 1000 м и северното крайбрежие – нос Калиакра и нос Емине, общо към 1400 кв. км. Говорим за 6,5 м/сек – средногодишна скорост, която е праг за икономическа целесъобразност за такъв проект. Едно от най-популярните места за строеж е районът около Шабла, където вече действа ветропарк от генератори. Този район съвпада обаче с Виа Понтика - хилядолетен път за сезонна миграция на птиците, които също се възползват от ветровете. Според български зоолози и орнитолози наличието на ветрогенераторни турбини на пътя на птиците поставя ятата под директна заплаха, защото тенденцията е генераторите да се проектират все по-високи. С цел не опазване на околната среда, а увеличаване на производителността.

За подобна опасност говорят и еколози в САЩ, където до 15 години вятърната енергия трябва да доставя 7% от електричеството за битови и промишлени нужди. В райони като Калифорния увеличаването на числеността на перките увеличава опасността най-вече за нощни птици и прилепи, както и за някои соколи и орли. Което всъщност няма да трогне политиците, които някак не могат да свържат екологичното равновесие с единствената си истинска цел - правилната употреба на властта.

На държавно ниво ветрогенераторите са силно подкрепяни, но не така е на местно. “Никой не иска тези гиганти близо до къщата си”, казва жител на малко уелско село, “заплашено” от строеж на ветрогенератори, пред telegraph.co.uk. Освен опасност за птиците генераторите са шумни, казват много хора, които живеят в близост до тях, а инвеститорите контрират, че не са по-шумни от градския транспорт в градовете. Което си е доста шумно всъщност.

Друг вид енергоизточник, който се приема за чист, е

водната енергия

При нея самото производство е чисто, но нуждата от язовирни стени и бентове по реките спира миграцията на някои видове риби, които изминават стотици километри нагоре и надолу по течението на дадена река, за да хвърлят хайвера си. Както например огромният язовир край град Асуан в Египет, чиито турбини всекидневно „смилат” нилските крокодили. Животните от десетилетия вече не могат да плуват в Нил, както са го правили милиони години преди това. Същото се отнася и за рибата в 6-ата по големина река в света.

Да не говорим за другите щети при строеж на язовирите, когато се заливат цели долини, села и уникални исторически паметници. Като тракийския град Севтополис, който през 1974 г. беше залят от реките на Тунджа. Днес там се намира язовир „Копринка”, бивш „Георги Димитров”.

Еколозите настояват за проектиране на проходи за свободно преминаване на рибата, особено по малки реки, което обаче драстично би снижило енергийната мощност на централите. Невъзможно на реки с по-голям вертикален пад на водата, противят се инвеститори в подобни проекти.

В България има бум на изграждането и исканията за изграждане на малки ВЕЦ (до 10 мегавата мощност) и практически за всяка река в страната има интерес от подобни централи. Национална програма определя към 2010 г. 11% от електроенергията да се произвеждат от водни централи при ниво между 7 и 10% в момента в зависимост от нивото на годишните валежи. Изменянето на микроклимата и намаляването на естествения дебит на реките след язовирните и бентови стени също водят до цялостно изменение на видовете растения и животни. Над язовирните стени положението е точно обратното - огромни площи биват залети от водата, с всички последващи от това изменения за биоразнообразието.

Третият вид алтернатива са биогоривата, тези с растителен произход. Което е реална заплаха от допълнителна сеч на тропическите гори. Например в Югоизточна Азия ги изсичат, за да освободят място за плантации с култури за производство на биогорива. Търсенето на култури като царевица, рапица, захарна тръстика нараства и цените им също растат, което мотивира още повече фермери да ги отглеждат за сметка на други насаждения. Възможно е в скоро време да има недостиг и повишаване на цените на олио и зехтин за готвене, майонеза и дори на телешко месо. Според някои изследвания все по-вече храни ще отиват

в резервоарите, а не в хладилниците

на хората. В момента 20% от царевицата, произведена в САЩ, са предназначени за производство на биоетанол и процентът расте. От друга страна, повишение на цените на основни храни в световен мащаб може да доведе цели държави от Азия и Африка до ръба на оцеляването според доклад на ООН. В свят, в който над милиард души преживяват с по-малко от долар на ден, дори минимално повишение на транспортни разходи и борсови цени води до гигантски катаклизми.

Така че екологично чиста енергия всъщност няма. Дори и от слънцето добита, тя пак носи последици. Само като се замисли човек как и от какво се произвеждат прехвалените фотоволтаични системи.

И дори да звучи абсурдно за средностатистическото ухо, най-евтиният и сравнително чист изход е добивът на енергия от АЕЦ. Поне там е ясно как се решават проблемите с екологията. Особено като се сравни с добитата от Мариците, енергията от реакторите в АЕЦ „Козлодуй” направо струи „в зелено”. Статистиката, а и репортажите от Старозагорския регион са ужасяващи: изхвърлят се над 1000 мг серни триокиси/прекиси на 1 куб. метър пушек. Според специалистите ТЕЦ Марица-изток гори реално – 14-16 млн. тона лигнитни въглища. А от 1 т лигнитни въглища се произвежда 1,1 въглероден двуокис. И ако за производството на 1 МВтч отиват 1 тон въглища и се отделят в атмосферата 1,1 т въглероден двуокис. Марица-изток 2 например има програма да произведе тази година 9 млн. МВтч. Това означава 10 млн. т. CO2.

За което се плащат единствено екологични щети на правителството. А обгазените и отровени хора в общи линии са оставени сами да се оправят.

Когато говорим за относително чистия източник – атомния реактор, нека кажем истината. Ако построим АЕЦ „Белене” например, по проект тя ще произвежда 16 млн. МВтч годишно. Ако се горят въглища, означава в атмосферата да се изхвърлят 18 млн. т. въглероден двуокис. Е, АЕЦ „Белене” няма да ги изхвърли. По-точно, ще изхвърли 0 тона от парниковия газ.

Същото се отнася и за прахта. 0 тона.

Какъв отпадък произвежда АЕЦ

При производството на ток в реакторите се отделя високо радиоактивен отпадък, наречен отработено ядрено гориво. Един хилядник произвежда около 20 тона годишно, твърдят специалисти. Двата реактора в „Белене” например ще произвеждат общо 40 тона годишно отработено ядрено гориво. Като обем това представлява 3-4 куб. метра. Който не е проблем да бъде съхранен, смятат специалистите. Такива съоръжения е предвидено да се изградят на площадката на централата. Тези горивни касети ще могат да се държат там до 70 години. След това могат да бъдат върнати на Русия, или друга ядрена държава, която може да преработва отработеното ядрено гориво.

Отделно от това се произвеждат до 500 куб. м ниско радиоактивни отпадъци годишно. Те също могат да се преработят от съответните системи, предвидени за изграждане в централата. И в този процес техният обем се намалява 20-30 пъти. Въпросът с тези отпадъци пък е решен за следващите 300 години, през които могат да се съхраняват на площадката на централата.

Никой не казва, че е безопасно производството на ток в ядрена централа. Това е технология, в която има заложен проблем. Но пък има решение.

Докато с екологичните проблеми, които пораждат вятърните и водните централи, както газовите централи и най-вече ТЕЦ-овете, няма абсолютно никакво до момента. Само си пеем, Пенке ле, колко било страшно, колко било опасно. Докато цяла Западна Европа си свети, готви и произвежда с енергия от АЕЦ. И поминува доста по-добре от нас, самозваните еколози.

Прашасалата тема за равенството между мъжа и жената оня ден пак се появи на масата. Този път две високопоставени дами и министърки цял ден се кахъриха как са нужни поне 70 години, за да се изравни заплащането за един и същ труд между мъжете и жените. И още 200 години, за да се заличи разликата в представителството на двата пола в политиката.

Е, разгеле, че когато тия политически планове се сбъднат, ще съм щастливо умряла. Защото като една невисокопоставена дама, която си плаща цял живот сметките сама, съм твърдо против въпросното равенство. Особено налагано по политически причини и преди избори.

Първо, не съм съгласна да бъда третирана наравно с ония, които не могат да си плащат сметките сами. Или пък не могат да случват нещата от живота си сами. Било то мъже или жени. Това са хора, които цял живот търсят патерици наоколо, за да стоят или вървят изправени.

Второ, против съм да взимам еднаква заплата с оня въшкар през две бюра от моето, който се тътри тавряз на работа през ден. Почва биричките от единайсет, грухти междувременно и се раздвижва само, когато някоя по-засукана колежка се обърка, та влезе в стаята.

Твърдо съм против да отида на ново работно място и още от вратата да ми се ухили Жечко Метъла, от Филиповци. Който кара каруца без регистрационни табели и не може дори да си храни редовно оскубаната кобила. И който обаче по политическата повеля на деня, ще осъмне един ден депутатин. И ще замени каруцата със служебно беемве.

Става въпрос за оня представител на един митологичен народ, който няма нищо общо с етноса, известен като цигани, на който в квартала му викат Метъла. На галено. Заради особените му заслуги в обезкабеляването на жепето. Та този индивид, който заслужава отдавна да търка наровете в затвора, вместо това събужда най-искрена симпатия в Европейския съюз. Дори еврофондове за неговото “европейско включване” има предвидени.

Такива като мен, обаче, нямат никакъв шанс да ги заобичат нито СДС-то, ни БСП-то, ни в ГЕРБ, камо ли в Брюксел. Нито съм куца, нито саката, нито неграмотна. А пък каруци твърдо не карам.

Аз съм изобщо против всякакви прокламации за равенство между половете, равния старт и всички тия грозни лъжи и политически манипулации. Защото тъкмо тези изпразнени от истинското си съдържание идеи докараха идиотската unisex култура. Която вече фабрикува еднакви дрехи и парфюми за представителите на двата пола. И тотално обърква сетивата ми. Не харесвам полово дезориентирани индивиди. Които на всичко отгоре се парфюмират като мен. Същинска наглост.

Равенство между половете означава преди всичко обезличаване на женското и мъжкото начало у човека. Изравняване на специфичните полови характеристики, докато не смачкат женствеността и мъжествеността у човека. А те са в основа на половото привличане и съответно пряко се съотнасят към размножителния процес при човека. Тия феминистки напъни за някакво си имагинерно равенство, направо ще изличат вида ни далеч преди глобалното затопляне да е превърнало Земята в тенджера под налягане.

Жените литнаха в Космоса, катерят се по крановете, карат влакове и самолети. Излагат се на смъртоносна радиация, ей тъй, заради съспенса. Без да си дават реална сметка как точно увреждат репродуктивните си функции. В името на оня нездрав напън да се види, че макар да сме жени, ги можем тия мъжки работи. Ерго, равни сме, не виждате ли.

С тия екшън драми обаче другарките ми по съдба само бели си правят. Действат вредно и на подрастващите, които нямат грам познание и опит за външния свят. И които са известни със склонността си да слагат всичко, което видят, в уста. Защото така са чули, че се трупа житейски опит.

На тях ще им кажем, че изобщо не са секси, когато се друсат по клубовете и позволяват да им се случват едни работи в тоалетната. Ако само за миг надзърнат в ума на партньора си в сюблимния момент ще останат стъписани от липсата на всякакво чувство и уважение към себе си. Честно казано - това и заслужават. Тоалетната има специфично предназначение, точно противоположно на смисъла на любовта. Така че когато дръзваш да мърсуваш със собственото си същество, не бива да се учудваш на последствията.

Според Ерих Фром равенството означава преди всичко премахване на различията. Изравняването на жените и мъжете дори по полов статус. Оформянето им като пазарен unisex продукт. Който мирише, облича се и яде еднакво с всички останали. Който няма право да изисква някой да се съобразява с човешките му потребности. В тая дивашка ера човекът, мъж или жена, може да се продава и купува. На същия пазар за роби, който в робовладелския свят е движил търговията с човешка плът. Единствената разлика е в мащаба и организацията на съвременните канали за трафик на хора. Ето такива са преките резултати от възвеличаваното равенство.

Остава открит въпросът  какви точно човеци ще бродят по Земята, когато политическата утопия за тъй жадуваното равенство се осъществи? Ами, както пише Кастанеда, 2/3 от човечеството вече е резултат от скучен секс. От секс, правен на пияно, пред телевизора, докато си мислим, че трябва да ударим една боя на спалнята. Или надрусани, подпрени на кенефа в модния клуб с поредния човекомъж, също толкова надрусан и чужд. Камо ли обичан.

А без обичта, казват хора като Ерих Фром, човечеството не би изкарало и един ден. Без междуличностното, а не телесното сливане на двама или повече души. В което никой не губи индивидуалността си, душата си, женствеността или мъжествеността си. И в което сме истински и единствено равни.

Германия е очарователна страна, с очарователни замъци и ландшафт, заселена с очарователни хора. Които напук на широко разпространените вярвания у нас хич, ама хич не са задръстени. Щом са успели да построят наново една разпокъсана държава от пепелищата на Втората световна война, а 50 години по-късно да платят и обединението й, а междувременно да станат най-мощната европейска икономика. С най-голяма годишна вноска в еврофондовете - същите пари, които ние много обичаме да „усвояваме”. И на всичко отгоре са изградили една страна с потенциал да издържа на всякакви кризи.

Ето я сега на екрана очарователната г-жа Меркел да обявява мерки за 50 млрд. евро в помощ за германската индустрия. И да дава по 2500 евро награда за оная глава от населението, която реши да си смени бавареца с чисто нов.

Тази непосилна не само за нашето въображение задача е възможна само ако преките й изпълнители са германци и нищо друго. Защото това са хора, които много внимават най-напред кого слагат начело на държавата и кого - за министър на икономиката си.

Представете си поне за миг тандемът Сергей Станишев – Петър Димитров да обявят, че ще дават едни 3,6 млрд. от излишъка в помощ на българската индустрия. Вместо да организират екскурзии за пенсионери, да захранват разни съмнителни пиар агенции с милиони в евро и изобщо да ги пръснат за не знам какво още. Кабинетът на Станишев пръска по 190 млн. лв. на месец, обяви Мартин Димитров и правилно пита човекът – за какво точно бе, джанъм.

А на Станишев – Димитров им хрумва в тая сегашната криза единствено да хванат самолета за Москва и да се срещат с товарищ Путин. Защото за никакви преговори не може да става въпрос с шефа на най-богатата на ресурси държава в света и държавицата България.

И затова Станишев и приятели са наши началници, а не на германците. Най-малкото хората там биха се поинтересували откъде се пръкнаха тия двамата, преди да отидат да им гласуват.

В което се състои и първата разлика между София и Берлин

Германците не признават анонимни герои, пръкнали се из една гола амбиция. Втората разлика се състои в едно качество, което ние по рождение презираме. Германецът е навикнал да се труди, за да си изкара заплатата. Барабар с гастарбайтерите. Този европейски гражданин не се гнуси от работа, която може спокойно да върши и един робот. Т.е. за него е най-първа задача да принажда стойност към брутния вътрешен продукт на страната си. Както може. Deutschland uber alles. Така е култивирано съзнанието му – чест е за германеца да бъде част от общия просперитет.

Докато нашите братя и сестри гледат по-другояче на БВП-то и на трудовото си възнаграждение. Ние все още сме на етапа оти да работим, като можем да седим. Оти да седим, като можем да лежим. И какво смятате се ражда от тая повсемесна лежачка? Единствено схеми за крадене от общото. Защото общите пари най-стават за крадене. Нали не се знае кой се е потил за тях. А най-сладкият нектар за българина е скрит в чуждото имане.

Което ни води до третата причина София да е гето, а Берлин – уреден европейски град. Завистта. Когато един човек е по природа мързелив и тъп, на него винаги му се зловиди, ако някой друг живее по-добре от него. И гледа не той да постигне същия стандарт, а се заема да го събори в калта по всякакви начини. Така не се чувства самотна жаба в гьола.

Да вземем например банките. Оня ден в едно такси двама шофьори обсъждаха лихвите по заемите си. И докато единият се тюхкаше, че от началото на годината заемът му е с 10 лв. по-скъп и ау, какво ще правим сега!, другият ни обади един потресаващ факт. Старозагорските банкери взели, че разлепили по входовете на блоковете списъци с имената на неизрядните си длъжници. Нещо като другарски съд ли търсят, или само така ни се струва.

Безумни съобщения по телефоните получиха оня ден и всички, които са ползвали определени стокови кредити. За хората, които не са наясно, това е възможност да си купиш телевизор, пералня, миксер или нещо друго на вересия. Този заем е с висока, но фиксирана лихва и срок на изплащане. Та същите тия банкери ни разпратиха в края на работния ден специалната си оферта: „Вземете 3000 лв. сега с гратисен период и примерна лихва от 124,5 лв. за 36 месеца.”.

Като се умножат обаче последните цифри от горното съобщение, се получава сумата от 4482 лв. Излиза, че лихвата барабар с годишния процент на разходите е 1482 лв. – или близо 50%. Който се хване, хване.

Това известие вероятно е първото, че някой в държавата отпуска заеми. Изобщо. Сега нашите банкери са озверели за депозити. Обещават едни процентчета за авоарите ни в бурканбанк, все едно са някаква нелепа реинкарнация на Майкъл Капустин. Направо подлудиха пенсиите, които още помнят времената на златния лев. Когато най-голямата добродетел е спестовността, или, казано по народному - да цепиш стотинката на две. Не че германците са се отдали на свободен харчлък, но пък

ние открай време цепим стотинката на две, пък баварци сред нас карат само определени хора

И докато българинът само тихо ще пропсува подобна оферта, германецът би постъпил другояче, когато започнат да му пълнят пощата с дивотии. Най-напред ще отиде да докладва в полицията. А после ще си потърси и правата в съда, ако много вземат да го притесняват. Да оставим настрана, че на редовите германски банкери и през ум не им минава подобна идея. Защото разполагат с ред други възможности да печелят пари, вместо да ограбват сънародниците си.

В което се състои и четвъртата разлика между нас и германците. Докато техните банкери показват контрол по време на криза и се опитват по всякакъв начин да помагат на длъжниците си, нашите банкери вдигат час по час лихвите по старите си заеми. В резултат на което от ноември насам лошите кредити непрекъснато нарастват. Централните ни банкери успокояват, че засега това не било страшно. Но като се има предвид тревожната неяснота около загубите за икономиката ни от руско-украинската газова война, никой не е наясно как точно ще ни изненадат с лихвите още през март. Единственото, в което напълно сме сигурни, е, че ще стане доста тежко.

Една от най-съществените разлики между София и Берлин обаче е в манталитета. В прословутата българска търпеливост. Която в нашия случай изобщо не е добродетел. Търпим, защото не ни идва на ум как по друг начин да реагираме на връхлитащата действителност. Затова подвиваме опашки и чакаме да ни мине. Вместо да решим проблемите си. И да признаем, че има по-талантливи и можещи от нас. От които едва тогава ще можем да научим нещо ново. И че трябва да правим нещата както трябва, а не както ни дойде. И най-важното – като се заловим с нещо – да го довършим. А не на тоя му дойде на ум да връзва с магистрала селата в Източните Родопи, на друг да му хрумне да вдига естакади в София, трети пък плаши гаргите, че пак ще пуска 3-ти и 4-ти блок. Пети иска да въвежда еврото. А в суматохата някой вземе, че прокопае с булдозер плажа на курортното село Лозенец и смени коритото на цяла река…

Наказани да се виждат някъде?

Нищо чудно при тези обстоятелства, че самите ние, като ни предложат да илюстрираме татковината си в Брюксел, първото, което ни дойде на ум, да бъде инсталация от клозетни чинии… Както наскоро направи скандалният чех Давид Черни.

Защото умението да живееш не се състои в това да летиш или пълзиш, а в умението да ходиш по земята. Така казват будистите. Нашите духовни водачи нищо не ни казват, защото от 20 години насам за заети само с едно - битката за свещоливницата. Нежели за душите ни.